Учителите обвиняват родителите за поведението на своите ученици. Родителите връщат топката

Учителите упрекват родителите за държанието на своите възпитаници. Родителите връщат топката и постоянно чакат преподавателите да им свършат работата и по възпитанието, а освен по образованието на децата. А дали отговорни не са учебниците?

Въпросът е риторичен. Ясно е, че отговорността е споделена и преди всичко всичко потегля от вкъщи. Но все пак не можем да останем безпристрастни, когато се натъкваме на откровени недомислици в учебниците и помагалата, които употребяват децата.

Такъв противен образец срещаме на страница 4 в Тетрадка 2 към учебника по Български език за четвърти клас на издателство Булвест 2000. 

Първоначално Цветелина Сантулова вижда спорното стихотворение и пуска негова фотография във Facebook. Моментално вниманието на доста консуматори е привлечено от текста. Защо?

Защото не би трябвало да вменяваме на 11-годишните, че би трябвало да мълчат, така като въпросите им са досадни и с тях безпокоят авторитетната фигура на бащата. Не е би трябвало да го вменяваме на деца от всяка възраст и във всеки клас в действителност. 

Иначе авторката – Зоя Василева, е написала десетки произведения за дребни и огромни, в които го няма детайла на " досадното дете ", може би е било по-удачно съставителите на учебниците да употребяват тях за образец?

Съгласете се, че с тая " лирика ", включена в утвърждения от МОН учебник за 4 кл., децата няма по какъв начин да имат високи упования...
Posted by Емил Джасим on Monday, 18 January 2021
 
Без девойки в иранските учебници